Как диктаторите ни следят по мрежата

Евгений Морозов

Моята родина Беларус е място, където е малко вероятно да се стигне до интернет-революция. Страната, контролирана от авторитарния президент Александър Лукашенко от 1994 насам, веднъж беше описана от Кондолиза Райс като „последният аванпост на тиранията в Европа“.Президентските избори в Беларус от март 2006 бяха последвани от една краткотрайна и неуспешна революция. Първоначалните протести бяха брутално смазани. Но там, където публичните събрания не можеха да успеят, протестиращите откриха по-изобретателни форми на неподчинение: краткотрайни тълпи (flash mobs). При една краткотрайна тълпа се използват социални медии или Е-мейл, за да се събере група хора на публично място, след което те изпълняват заедно някаква бърза, понякога сюрреална, акция. Някои млади белоруси използваха блог-общността LiveJournal, за да организират в Минск серия от събития с прикрити антиправителствени послания.

При една типична краткотрайна тълпа младежите се усмихваха, четяха вестници или ядяха сладолед. В това нямаше нищо открито политическо, но подтекстът беше: „По-добре да ближем сладолед, отколкото задника на президента!“ Службите за сигурност направиха много арести, но техните действия бяха запечатани на множество фотографии, които бяха пуснати по LiveJournal и по уебсайтове за споделяне на фотографии като Flickr. Западните блогъри, а след това и традиционните медии, подхванаха новините, привличайки вниманието към грубото преследване.Подробностите на това гражданско неподчинение след това бяха разхвалени от някои предимно западни мислители, които вярват,...