Как празнувах 3 март в Катар с турци и кюрди

Тортата, подарък за 3 март, е от турчина Левент и жена му Гюлнеш. Украсихме я с българското и турското знаме. Снимки: авторката

Не съм предполагала, че ще ми се случи в Доха, Катар, турчин да ми честити националния празник 3 март, сърдечно усмихнат…
Животът затова е красив, защото е непредвидим. Мислех си за тази фраза на Ибсен когато непредвидимия ми живот преди месец ме довя в Катар.  Като повечето българи не знаех, кой знае какво за този свят, макар и преди повече от 10 години да бях живяла за известно време в Близкия Изток. Затвореното общество на ислямските култури едва ли радушно и лесно показва лицето си . Но съвременния свят така стремително се е втурнал да се променя, че буквално всичко ми беше като за пръв път. Макар и родени едва ли не вчера, страните в региона си бяха избрали различно развитие. Общото беше неистовата скорост с която, добре управляваните пари от петрола и газа бяха създали зелени съвременни мега градове, буквално в пустинята. Още ми е трудно да повярвам че и Дубай, и Абу Даби, и Доха са по млади от мен.

Наздравица за българския национален празник от интернационална компания на турци и кюрди. Снимка: архив на авторката