Реших да даря за Пакистан. У нас няма къде. Не чакайте от българи, ние не сме благородни

Понякога храна и за един долар е страшно голяма помощ. Снимка: София фото ейджънси

Трябваше да пазарувам в eBay. Наложи ми се. Щастливо открил своя продукт - две батерии от Китай за 10 долара - започнах да си ги плащам и не щеш ли в офертата да платя ми изскочи предложение да даря 1 долар за Пакистан.
Замислих се. Стоя си в топлата августовска вечер (точно преди да застудее). Пия си малка ледена чешка бира. Петък е. Топло, но не горещо. Пуснал съм си на готината уредба някъв “олд скул”, т.е. ретро рок. Светът е съвършен в този момент.
В крайна сметка взех бързото и смело решение - дарявам ЕДИН долар.
Почувах се глупаво щастлив, но нужен. Важен, евтин егоист, удовлетворил себе си за ЕДИН долар и помогнал (вероятно) някому.

Кратък, но нужен коментар: ЕДИН долар е страшно голяма сума в нужда. Не е смешно. Жаден сте: 1 литър минерална вода и струва стотинки? Едно хапче при силен зъбобол, главобол, а струва стотинки. Детето ви има 41 градуса температура , някой ви дава двайсет капки течен аналгин. Това са 20 капки за стотинки …
Това е пример колко много е малката помощ в нужда.
Искам да съм велик дарител…
Започнах да се чудя как хем да дам още 20 лева за Пакистан, хем да съм значим в собствените си очи, пък и от друга страна да осигуря още пари за хората там… Егото ми и манията за значими неща се сляха в едно.
Дойде ми следната невероятно гениална идея: да публикувам линк(ове) за дарения он-лайн с прочувствен призив.
Сетих се за шепа приятели. Представях си как разпраща...