За сиуксите и арменците

Юсуф Канлъ

Представете си, че турският парламент се събере и прокара решение, препоръчващо на президента Абдуллах Гюл да направи изявление по повод 5 ноември 1862 г., когато военен съд в Минесота “осъдил” набързо на смърт чрез обесване 303 сиукси сантии, на които им било отказано правото да се защитават, нямали адвокати или свидетели, с което да осъди бруталния американски геноцид над народа на сиуксите. Или ако турският парламент реши датата 26 декември 1862 г., деня, в който Ейбрахам Линкълн наредил обесването на 38 сиукси сантии, да бъде отбелязвана като “Ден на най-жестоката бруталност на човек към човека”?

С малко труд могат да бъдат открити много такива ужасни дати за отбелязване, ако турският парламент служи като историческа комисия за възпоменание на тъжните събития в историята на “белите хора” в двете Америки, или на французите в Алжир, или на британците, холандците, португалците, испанците и германците в разни части на света, или като съд, който осъжда тези нации, както се е случвало в предишни векове. За какво друго биха послужили такива “креативни” и “реваншистки” или по-скоро вмешателски начинания, освен да навредят на отношенията на Турция с тези страни? Би ли помогнала такава стъпка на турския парламент да се разпръсне скръбта, която тези трагедии са причинили преди няколко века или ще добави още нова болка към старите рани?

Фарсът в комисията по външните работи на американската Камара на представителите, разбира се, ще и...